Как да си намеря добра работа?

Четири съвета за успешно търсене!
Как да си намеря хубава работа?

.. или струва ли си цялото това размотаване

В краткия си житейски път на млад инженер съм сменил не една и две сфери, фирми и длъжности. Бил съм на поне 100 интервюта за работа и съм получил одобрение от над 20. Висока е цифрата и на предложенията, на които съм отказал.
Как да си намерим работа?
Това е добър въпрос, но според мен трябва да си отговорим преди това на един още по-сериозен:
Каква работа искам и с какво искам да се занимавам?
В началото на всяко едно търсене трябва да сме наясно със себе си и с уменията които имаме. В това число дипломи от висше и средно образование, сертификати и придобити квалификации. Не на последно място и опита ни в определени сфери. На базата на описаните ни квалификации трябва да се ориентирате първо в сфера на дейност и в последствие определена длъжност. Така получаваме крайната желана от нас длъжност. Идва и следващия въпрос:
В каква фирма искам да работя?


Тук имам предвид големина на фирмата: до 10, 100, 1000 или повече служители. Също така трябва да изберем населено място и дали то е в родината ни или искаме да работим извън нея. Смятам, че този избор трябва да е съобразен с квалификацията и професионалния опит, който имаме за желаната длъжност. Ако се чувствате достатъчно уверени и смятате, че сте истински професионалисти трябва да се целите “нависоко” – висока длъжност в голяма международна компания. Ако ли сте прохождащ специалист – редно е да започнете от малка компания, където да добиете нужния опит и знания, като постепено израствате както в длъжностно така и във фирмено отношение.
Какво заплащане искам?
Това е най-деликатният въпрос от преговорите с работодателя. На първо място никой не бива да се подценява, но и не трябва много да си вярва. Трябва да намерите златната среда. От едната страна трябва да сложите
всичките си знания и квалификации, които със сигурност са ви стрували доста време, труд и пари, и от друга страна това което се изисква от вас за желаната позиция и това което ще изисква работодателя от вас. Лично аз правя така: правя си един финансов минимум за основните ми потребления и дейности, правя съпоставка на нивото ми спрямо позицията, като добавям определена сума, спрямо работното място добавям съответната сума необходима за транспорт до работното място. Като крайна съпоставка добавям определена част спрямо работните часове месечно: били те 160 или повече, работно време, тип на работни смени и отпуски.
Не забравяйте социалните придобивки!
В днешно време всяка уважаваща се компания предоставя служебен SIM и мобилен апарат. В зависимост от длъжността работодателя трябва да ви осигури нужното: автомобил, лаптоп, облекло, командировъчни и транспортни ако е необходимо. Също така има и още, което само някои компании предоставят: допълнително здравно осигуряване, финансиране за зъболекарски и офталмологични услуги.
Накрая, но не на последно място, трябва да обърнете място и на работната среда. В това число работно място, офис, шеф, екип. Много важно е как ще се впишете в общата картинка на фирмата. Все пак един служител и началник се избират и по характера.
Това са четирите основни правила, които аз спазвам за търсене на добра работа. Засега ми служат добре, надявам се и на Вас да послужат.
Успех в търсенето!
Петър Русев

Протест

…по европейски

На 14 Януари се проведе общонационалния протест за забрана проучването и добив на шистов газ у нас. Събитието се проведе едновремено в няколко града в България и чужбина, като по последна информация общия брой на протестиращите е около 10 хиляди.

Аз лично присъствах на събитието в София. Групата се събра на култовото място: Попа. В началото нямаше много хора, но в последствие едва минаваха трамваите от събралото се множество, скандиращо против шистовия газ.



За мен това бе първия протест в живота ми и честно казано имах някои опасения. Надявах се да е мирен протест, да направим една обиколка из София, да застанем пред Парламента и малко да повикаме. Не исках да се стига до провокации с полиция, бой, арести и тн. Първо че не съм много по боевете, второ че не ми се занимава с власти и полиция. За мое щастие всичко бе нормално, дори бих казал ненормално за нашите географски ширини. Протеста бе добре организиран, хората дисциплинирани – спазвайки всички правила: морални и законови.

Многохилядното шествие, с плакати в ръка, тръгна от Попа по Славейков водени от две пеперуди. Пеперудите бяха две момчета на кокили с огромни пъстри криле, досущ наподобяващи истинските. Може би те бяха символа на чистотата на природата, една от каузите и лозунгите за които се бяхме събрали в този мразовит зимен ден. Естествено си викахме и скандирахме на воля “Шистов газ, не за нас!” и други волни и неволни възгласи. Подканяхме всички минувачи да се включат с нас, някои се присъединиха към каузата, други не. Но си мисля че няма българин, който да не иска да живее в чиста и неопетнена от шистовия газ природа. Все пак това може би е най-голямото ни богатство.

Това което ми направи най-силно впечатление и за което реално пиша е зрелостта и разума в организатори и протестиращи. Нямаше провокатори, нямаше бой, нямаше вулгарни възгласи и глупости. Всичко премина добре организирано, охранявано както от полиция, така и от представители на организаторите, грижещи се за реда на шествието. Направихме си обиколката, стигнахме до Народното Събрание пред което поскандирахме. Там се събрахме на площада по начин, който да не спира движението и да не пречи на останалите. Болшинството протестиращи бяха млади хора, работещи, хора с деца, пенсионери. Групата бе разнообразна, явно посланието е достигнало до всички кръгове на обществото и това е супер.

Най-култовото бе момента в който покрай Народното Събрание премина автобус с туристи, които с учудване снимаха събралото се множество. Явно не можеха да повярват, че такова нещо се случва и у нас. И нормално. Явно все още седи в съзнанието ни безразличието от това някой да те мачка и да погазва правата ти. Крайно време е обществото да се събуди с още по-голяма сила и да изисква това което ни е по право. В белите европейски държави всяка седмица има по няколко протеста за какво ли не, и това е част от демокрацията. Тук като стане някакъв протест се изписват една камара статии, публикации и интервюта с протестиращите. Лично гледах централната емисия новини на една от водещите телевизии у нас. Новината едва бе отразена в рамките на 10 секунди. Думите им бяха “Днес се проведе проест за…..”, последвало от каузата на протеста и това беше. Явно не е важно за една подкупна телевизия, но какво да се прави, има и такива. Явно темата за родината ни не им е толкова интересна.

Да се надяваме, че няма да протестираме и тази седмица, дано в парламента да си спазят обещанието и тотално да забранят проучванията и добива на шистовия газ у нас, завинаги.


Протест против добива на шистов газ в България 14.01.2012

Петър Русев