Small business…

или нужно ли е цял живот да работим за някой друг..

Този въпрос ме терзае в последно време, не защото нямам работа, а може би защото сегашната не ме удовлетворява. Веднъж чух от някъде една фраза “или променяш мястото или го сменяш”. Това май важи не само за работното място, но и като цяло. В момента съм в такъв етап, в който имам нужда от промяна но нямам смелостта да направя крачката. Лесно мога да сменя работодателя, но няма ли да попадна отново в същия капан? Това ме терзае и на моменти не ми дава мира. Защо пак трябва да се заробвам, да спазвам графици, да давам безумни отчети и да обяснявам кое, как и защо и колко пъти съм направил. Явно и комуникацията ми куца :).



Иска ми се да мога сам да работя, но коя би била сферата ми на действие? Кой ще бъде мой клиент, къде ще предлагам продуктите/услугите си? Това са доста трудни въпроси, отговора на които не винаги е ясен. За да предложиш нещо първо трябва да го създадеш. Близките ми наблюдения показват, че първо имаш продукта, под една или друга форма, и след това правиш бизнеса предлагащ този продукта/услуга. Човек трябва да има свободата да се занимава с това, в което е най-добър. Трябва и мерак.

Като се замисли човек в кои времена и в коя държава живее трябва да е истински смел за да се захване с нещо. Който го направи е истински смел. Това му трябва на човек, другите умения се придобиват в моментите на трудност. Така че, дерзайте..

 

Кръвта на народа

or how Bulgarian health system makes people who need blood transfusion to suffer

Нямам думи, драги читатели.

От една година имам наблюдения върху кръвопреливането в България и съм дълбоко потресен. До 31 Декември 2013 всеки желаещ от Великотърновска област желаещ да дари кръв можеше да направи това единствено в кръвния център на областната болница “Стефан Черкезов”. А кръвопреливане на нуждаещи се пациенти можеше да се извърши единствено в старото крило на същата болница.



От 1 Януари тази година вече е забранено кръвопреливането на нуждаещи се пациенти със специфични хематологични заболявания. До колкото разбрах такива ще могат да се правят в Плевен и София, в съответните трансфузионни болници. Може би и аз бъркам но така чух.

НО! Истината е, че вече отказват лечение на болни във Велико Търново.

За съжаление медиите мълчат. Мълчи и държавата по този въпрос.

Надявам се някой да може да ми обясни на какво основание Министерство на “Здравеопазването” е предприело тези действия за “оптимизиране” на трансфузионната си система.

Ако някой има информация по въпроса ще съм благодарен да я сподели с читателите ни.

Петър Русев
Януари 13, 2014