Category: Лайфстайл

Трудно ми е да си спомня от къде идва това мото. Може би от първите лозунги на Демокрацията в началото на 90-те. Трудно си спомням тези времена, единственото което си спомням бе филията с маргарин. Само с маргарин, поради липсата на друго.

Не искам да си представям какво е било в тези ранни демократични времена. Затова и не искам да остана само с този спомен за миналото. Искам да гледам напред, искам да видя себе си като един успешен човек, с добри приятели и достатъчно свободно време в което да задоволявам всички мои мечти.

Дори да ви звучи малко популистко, аз искам това което всеки един човек иска. Всеки мечтае, всеки се стреми към нещо, някой, някъде.

Някой е казал, че животът е времето в което гоним мечтите си. Оттук идва и въпроса: мечтите ли са стимула за живот на индивида? Дали? Ако няма мечти то какъв е тогава живота, за какво пребиваваме на този свят?

Какъв е импулса? Разсъждавам доста над този въпрос. Един човек някога ми каза “Спри да мислиш и си живей живота”. ОК. Дори и така да е, какво ще спечелиш. Ще бъдеш импусливен, ще хвашаш всяка възможност и ще правиш това което ситуацията изисква от теб. Може би така е по-добре. Но до кога? Докато не спреш за момент и не осъзнаеш всичко онова което си изживял в този “сън”. Дори и в този сън ние подсъзнателно търсим отговора.

За мен отговора е някъде там, и съм сигурен, че някой ден ще я срещна. Прекрасна, ослепителна и проницателна.

Не знам коя си и къде си. Ще те намеря! Дали?

Много пъти съм се питал защо трябва да търпя. Какво ли? Всичко, всичко това което ми се случва. Защо трябва да си трая докато ме цакат с порцията, с грамажа или обслужването в ресторанта, със сметката в магазина, да ме лъжат че доматите са български, а те всъщност са турски, когато ме мачкат на работа, а аз си мълча за да не ме уволнят. Аз лично предпочитам истината да ми бъде казана директно в очите, а не онази блудкава лъжа, която уж кара лъжещият и излъгания да се чувстват по-добре. Е, аз не се чувствам добре. Знам, че не трябва да бъдем хейтъри. Не искам тази статия да се превръща в нещо такова.

Трябва да търсим правата си, тези които закона ни ги дава, точно тези, които не познаваме в доста голяма степен. Имаме толкова законови начини с които да се защитаваме, които да направят живота ни много по-добър. Ще си кажете, че тук у нас никой не ни признава за нищо и никой не спазва законите. Ами как да ги спазва като всеки “господар” налага свои правила знаейки, че няма други. Ние сме хората, които да напомняме, че правилата и правата защитаващи потребителите, работниците и гражданите съществуват. Ние трябва да следим за спазването им, за изпълнението им във всяка една организация или институция. Да бъдем будната съвест на закона.

Не смятам, че трябва да си мълчим за каквото и да било. Не бива да се страхуваме да изказваме своето мнение, да търсим своите права. Мълчанието ни обрича на хаос и произвол, независещ от нас.

Кръгът е омагьосан и ако не надигнем глава ще направим бездната под краката ни още по-голяма.

Такива ли искате да останете: безгласни букви? Аз – не.