Златен Боровец

или прелестите на есенна Рила

Подходих към тази есенна разходка с малко скептицизъм. Очакваше се вятър и дъжд, за втория ден прогнозата бе дори сняг. Не бих се учудил с оглед на това, че ще изкачваме най-високата планина на Балканите. На доверие очаквах прехода да е не повече от час. Заветната цел, която стоеше пред нашата малка групичка бе хижа Чакър Войвода. Всъщност прехода се оказа два часа и половина. Теренът е горски път, по който се откриват прекрасни гледки: Хотел Рила погледнат от писта Червено Знаме, запуснатата ски шанца и невероятната трева на две от пистите Ситняково, да не забравяме и малкия заслон над горна станция на лифт Ситняково. Преходът ми хареса, няма големи възвишения и рязка денивелация, идеален за начинаещи планинари.

В хижа Чакър Войвода пристигнахме след близо 3 часа. Хижата външно изглежда добре поддържана с хубаво голямо антре и директен достъп до спалните. За съжаление видяхме само това, тъй като изпуснахме хижаря и останалата част от хижата бе заключена. Решихме да продължим. Следващата хижа на картата бе Марица. Очакваше ни близо 2 часа преход и без много размисли поехме нагоре по черния път.



На тръгване задуха и заваля дъжд. Докато прехода от Боровец до хижа Чакър Войвода бе през гора, този до хижа Марица се оказа в по-голямата си част по открит терен, на който ясно се усещаше силата на вятъра. След двайсетина минути отново влязохме в гора. Вървяхме по пътека която се виеше странично по склон, а в далечината се чуват бързите води на реката.

След още близо час стигнахме до хижа Марица, където намерихме подслон. На сутринта с утихването на вятъра поехме по горския път надолу в посока Боровец. Пътят не е много подходящ за пешеходци поради камъните в първите няколко километра. Но ако успеете да преминете този участък пред Вас ще се разкрият страхотни гледки, а по това време на годината планината е достатъчно пъстра за да забравите вятъра и дъжда. По пътя си минахме покрай Черната Скала. Място с трагична история и невероятна гледка във всички посоки.

В късната есен планината може би не е най-желаната дестинация. Може би в прехода на сезоните, в очакване на снежната зима планината е леко забравена. Туристи почти не видяхме, планинарите бяха по-малко от очакваното. Тишината и усамотението прави планината толкова привлекателна по това време на годината. Тишина, която все повече липсва в забързаното ежедневие. Ако очаквате перфектно време то това не е Вашият сезон. Въпреки лекия на пръв поглед преход екипировката не бе за подценяване, не я подценявайте и Вие.

С общи усилия преминахме този повече от пет часов преход, който ни показа още едно от лицата на Рила.

Ето и малко снимков материал, да не кажете че си измислям. Приятно гледане.




2 Replies to “Златен Боровец”

Напишете своя коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.