Аз шеф ли съм или не

.. или наръчник как да си по-добър шеф!

Предполагам всеки от читателите на този иначе толкова интересен сайт са работници, надявам се и шефове, в някоя малка или голяма компания и са подчинени на поне един началник. Обикновената пчела работничка очаква получава от началника задачите си за деня, за седмицата или въобще развитието на “кошера” глобално. И в повечето случаи така и става, получавате си мейлчето със задачките, изпълнявате си го прилежно и двете страни са доволни.

Така се случва при невербална комуникацията. Ако комуникациятае  вербална се стига до ситуация от рода на: “аз ти казах да го направиш, но ти не си ме разбрал”, или пък: “аз ти казах на теб, но имах предвид Печно да го направи”. И такива други интересни примери.



Най-приятната за работника е варианта началникът Ви да каже че нещо трябва да се свърши, и дотам. Оттук започва гадаенето: “нещото” как да се случи, от кого и как, и да не забравяме най-важното: до кога? Накрая, както се досещате, виновен за изпълнението или неизпълнението на “нещото” винаги се оказва оная пчеличка намираща се най-отдолу на работната пирамида.

Средностатистическия началник, поне по мой наблюдения, разполага от екип, за чиито възможности дори и не подозира. Съмнявам се шефа Ви да е прегледал обстойно автобиографиите, стажа, интересите, хобитата, желанията за развитие и още какви ли не малки, но важни подробности за подчинените си. Не е ли точно думичката екип, онази, която означава че познаваш тези хора като дланта си. Необходимо е да познаваш и психологията на отделния индивид, как той ще реагира, как неговата реакция ще се отрази на останалите и как това ще повлияе на работата като цяло.

За мен един екип трябва да се гради като внимателно се избират хората един по един. Смятам за грешен подхода да се изсипят от нищото едни 10-15 души и в последствие да се опитваме да направим от тях екип. Не е невъзможно, но е много трудно.

Добрият екип е ключът към успеха. Имаш ли сплотен и задружен екип, безстрашен и готов за много работа, значи си направил първата крачка към успеха.

Стачка

.. и отново няма влакове!!!

Вчера ми се нсложи да пътувам, на цели 250км разстояние по права линия. Тъй като нямам личен автомобил вариантите бяха два: автобус или влак. Какво ще изберете зависи дали предпочитате комфорта или цената. За средностатитистически вишист без работа единственото решение е влака, за който придвидливо съм си взел и карта за намаление, както всички :).

Да пътуваш по време на стачка се оказа интересно начинание. Провеждането на ЖП стачката се провежда по график, който уж е известен: от 08:00 до 16:00, но за който никой не може да ти гарантира. По тази причина си избрах влак в 17:30 който ме увериха че пътува по разписание.



Пристигнах на централна гара половин час преди заминаването на влака ми. Във фоайето на гарата имаше поне 1000 човека чакащи да излезе информация за техния влак. Опашките за билети бяха двойни, нямаше място да се размине човек дори. На информационното не пишеше кой влак от кой перон и коловоз заминава. Тази информация се изписваше 10 минути преди заминаването на съответния влак. Явно започват да пускат влаковете след 16:00 и тогава става натоварено. Всички пътници вгледаха вторачено в таблото с надежда да сложат цифричка в графата коловоз. И в момента в който се появеше коловоз и тълпата се втурваше към влака.

Хилядното множество седеше мълчаливо и спокойно, очаквайки заветното число, нямаше мрънкане, нямаше нерви и викове. Хората търпеливо се бяха съгласили с неудобството на една дневна стачка, защото знаеха причината. На никой не му е приятно да работи като луд за никакво заплащане, а в тези времена на криза страха от това да загубиш дори и тази.

Стачка БДЖ

Така като се е започнало с тези стачки в земеделското производство, стачка срещу социалната политика и каква ли още не. Започвам да се чудя ние като братята гърци ли ще го свършим?
Петър Русев