Много пъти съм се питал защо трябва да търпя. Какво ли? Всичко, всичко това което ми се случва. Защо трябва да си трая докато ме цакат с порцията, с грамажа или обслужването в ресторанта, със сметката в магазина, да ме лъжат че доматите са български, а те всъщност са турски, когато ме мачкат на работа, а аз си мълча за да не ме уволнят. Аз лично предпочитам истината да ми бъде казана директно в очите, а не онази блудкава лъжа, която уж кара лъжещият и излъгания да се чувстват по-добре. Е, аз не се чувствам добре. Знам, че не трябва да бъдем хейтъри. Не искам тази статия да се превръща в нещо такова.
Трябва да търсим правата си, тези които закона ни ги дава, точно тези, които не познаваме в доста голяма степен. Имаме толкова законови начини с които да се защитаваме, които да направят живота ни много по-добър. Ще си кажете, че тук у нас никой не ни признава за нищо и никой не спазва законите. Ами как да ги спазва като всеки “господар” налага свои правила знаейки, че няма други. Ние сме хората, които да напомняме, че правилата и правата защитаващи потребителите, работниците и гражданите съществуват. Ние трябва да следим за спазването им, за изпълнението им във всяка една организация или институция. Да бъдем будната съвест на закона.
Не смятам, че трябва да си мълчим за каквото и да било. Не бива да се страхуваме да изказваме своето мнение, да търсим своите права. Мълчанието ни обрича на хаос и произвол, независещ от нас.
Кръгът е омагьосан и ако не надигнем глава ще направим бездната под краката ни още по-голяма.
Такива ли искате да останете: безгласни букви? Аз – не.