Глас народен, глас Божи!
В последно време нещо яростно човърка съзнанието ми. Това са предстоящите парламентарни избори. След оставката на правителството и всички глупости, които се случиха в последствие, накараха цялата държава просто да спре да се развива. Всяка една система в държавата кара на автопилот, дори и ние сме се отдали на инерцията и се надяваме да не изпаднем от пътя си.
Неизменно идва въпросът: За кой да гласувам?! Аз съм с демократични разбирания, да царува равенство и братство, като в същото време всяка жаба да си знае гьола. Но взе че наближи заветната дата и едни такива странни хора взеха да излизат и да ме убеждават, че ще ме “оправят”. От странни – по-странни, и много самоуверени. Как така всеки взе да става политик и да се кадидатира за депутат и да парадира, че е много велик и начетен. Човек, който през живота си и един камък не е преместил твърди, че е готов да се наеме с управлението на цяла държава.
Къде са истинските политици, питам аз! Тези, които са честни и достойни, доказани професионалисти, с доказани дела пред обществото. Искам да виждам хора, за които манипулирането и взимането на подкуп са извън ценностната им система.
Не очаквам велики неща от новото правителство, просто искам да живея по-добре. Искам държавата да предлага достатъчно възможности за развитие, та да могат моите приятели да се върнат обратно в България. Искам да имам достойна работа тук и сега, а не постоянно да се чудя как да емигрирам, та да могат родителите ми да имат достойни старини.
Върнете ми приятелите, скъпи депутати! Как ли? Това е Ваша работа, този път я свършете докрай!