Софийска мъгла или просто Лондон на Балканите
Днес се събудих отново не по много нормалния начин някъде към 7. Очаквах все още да е тъмно, но небето бе сякаш помътняло. И в опита си да намеря с поглед улицата 13 етажа по-надолу разбрах, че това е поредната гъста и мрачна софийска мъгла.
Движейки се в автобуса за работа прегледах прогнозата и останах доста учуден от 9-те градуса които дават метеоролозите за днешния ден. Мъглата около автобуса със сигурност развенчаваше всички мои надежди прогнозата да се сбъдне. Нещеш ли към 10 и нещо напече слънце, дори стана топло под лъчите му. Казах си: “Стига! Стига работа!” и се разходих до съседната сграда, щастлив от хубавото време навън.
И докато небрежно си пиех следобедното кафе на работното място към 4 и нещо в един момент грееше ярко слънце, в следващия нищо не се виждаше през прозореца. Тази мъгла се спусна така бързо, като орел над куц заек. За няма и 2 минути стана непрогледно като в кучи….
Тази София винаги има с какво да те заинтригува. По този начин тя става все по-привлекателна. Така не се виждат боклуците, кучетата, клошарите, дупките и навъсените лица. Така София заприличва на Лондон на балканите. С тази мъгла града се изолира от околния свят: самолети не кацат на нашето летище, повечето хора зарязаха автомобилите си заради намалената видимост. Поради последната причина и трафика намаля до нормални стойности и се прибрах сравнително бързо. Но това май беше само в моята посока. Защото по Цариградско Шосе задръстването в посока център започваше някъде от The Mall.
В общи линии мъглата ни носи едни такива приятни чувства. Чувстваме се като в нежна пелена, прикриваща в сенките враждебния град. Лично се чувствам като в небето, на близо 30 метра над земята, заобиколен от облаци 🙂
