Posted on

Small business…

или нужно ли е цял живот да работим за някой друг..

Този въпрос ме терзае в последно време, не защото нямам работа, а може би защото сегашната не ме удовлетворява. Веднъж чух от някъде една фраза “или променяш мястото или го сменяш”. Това май важи не само за работното място, но и като цяло. В момента съм в такъв етап, в който имам нужда от промяна но нямам смелостта да направя крачката. Лесно мога да сменя работодателя, но няма ли да попадна отново в същия капан? Това ме терзае и на моменти не ми дава мира. Защо пак трябва да се заробвам, да спазвам графици, да давам безумни отчети и да обяснявам кое, как и защо и колко пъти съм направил. Явно и комуникацията ми куца :).



Иска ми се да мога сам да работя, но коя би била сферата ми на действие? Кой ще бъде мой клиент, къде ще предлагам продуктите/услугите си? Това са доста трудни въпроси, отговора на които не винаги е ясен. За да предложиш нещо първо трябва да го създадеш. Близките ми наблюдения показват, че първо имаш продукта, под една или друга форма, и след това правиш бизнеса предлагащ този продукта/услуга. Човек трябва да има свободата да се занимава с това, в което е най-добър. Трябва и мерак.

Като се замисли човек в кои времена и в коя държава живее трябва да е истински смел за да се захване с нещо. Който го направи е истински смел. Това му трябва на човек, другите умения се придобиват в моментите на трудност. Така че, дерзайте..

 

Posted on

Аз шеф ли съм или не

.. или наръчник как да си по-добър шеф!

Предполагам всеки от читателите на този иначе толкова интересен сайт са работници, надявам се и шефове, в някоя малка или голяма компания и са подчинени на поне един началник. Обикновената пчела работничка очаква получава от началника задачите си за деня, за седмицата или въобще развитието на “кошера” глобално. И в повечето случаи така и става, получавате си мейлчето със задачките, изпълнявате си го прилежно и двете страни са доволни.

Така се случва при невербална комуникацията. Ако комуникациятае  вербална се стига до ситуация от рода на: “аз ти казах да го направиш, но ти не си ме разбрал”, или пък: “аз ти казах на теб, но имах предвид Печно да го направи”. И такива други интересни примери.



Най-приятната за работника е варианта началникът Ви да каже че нещо трябва да се свърши, и дотам. Оттук започва гадаенето: “нещото” как да се случи, от кого и как, и да не забравяме най-важното: до кога? Накрая, както се досещате, виновен за изпълнението или неизпълнението на “нещото” винаги се оказва оная пчеличка намираща се най-отдолу на работната пирамида.

Средностатистическия началник, поне по мой наблюдения, разполага от екип, за чиито възможности дори и не подозира. Съмнявам се шефа Ви да е прегледал обстойно автобиографиите, стажа, интересите, хобитата, желанията за развитие и още какви ли не малки, но важни подробности за подчинените си. Не е ли точно думичката екип, онази, която означава че познаваш тези хора като дланта си. Необходимо е да познаваш и психологията на отделния индивид, как той ще реагира, как неговата реакция ще се отрази на останалите и как това ще повлияе на работата като цяло.

За мен един екип трябва да се гради като внимателно се избират хората един по един. Смятам за грешен подхода да се изсипят от нищото едни 10-15 души и в последствие да се опитваме да направим от тях екип. Не е невъзможно, но е много трудно.

Добрият екип е ключът към успеха. Имаш ли сплотен и задружен екип, безстрашен и готов за много работа, значи си направил първата крачка към успеха.