или трябва ли ни повод за празник
Днес заваля първият по-сериозен сняг в равното софийско поле. За някои това е ужасно нещо, но за мен лично си е супер. Снега ме кара да се радвам още от ранна детска възраст. Но да оставим спомените в миналото.
Днес е и осми Декември, още познат като студентския празник. Много са теориите от къде е произлязла традицията точно днес да бъде празник на академичната общност. Днес е ден на празник, на веселие, на победата на знанието пред невежеството. На този празник трябва да сме горди, че сме една от нациите с най-много вишисти на глава от населението. Само като се замисля че аз имам 3, то какво остава за останалите хора.
В съзнанието ми ден като днешния трябва да се прекара с колегите, с които цяла година си търкал университетските скамейки, с които до 3 през нощта си правил пищови и до тъмни доби си празнувал за взетия изпит. За целта трябва да се откъснем от простото, изпълнено с трудности, ежедневие, от шума на един голям град и да намерим утеха в планината. А в началото на Декември какъв по-добър подарък от една прекрасна снежна картина. Това време от годината дава възможността да се насладим на поредното чудо на природата, на една позната ни, но всеки път удивляваща ни красота. В такава обстановка се вижда безценността на академичната обшност, нейната сплотеност и задружност.
Така изглежда празника за един средностатистически студент. За мен е повод да се видя с близки мои приятели, с които вече трудно успяваме да се видим. В забързаното ежедневие на един човек, наскоро напуснал академичните среди и се бори с живота за оцеляване, трудно остава време да се видиш с хората с които сте били толкова време рамо до рамо. Ще се отдам на почивка и приятни изживявания в така обичания прованс, наслаждавайки се на традиционни ястия и питиета, не на последно място в приятна компания.
Приканвам всички студенти по душа днес да вдигнем чаша и да задържм онова пламъче вътре в нас все още живо.
Петър Русев