Трудно ми е да си спомня от къде идва това мото. Може би от първите лозунги на Демокрацията в началото на 90-те. Трудно си спомням тези времена, единственото което си спомням бе филията с маргарин. Само с маргарин, поради липсата на друго.
Не искам да си представям какво е било в тези ранни демократични времена. Затова и не искам да остана само с този спомен за миналото. Искам да гледам напред, искам да видя себе си като един успешен човек, с добри приятели и достатъчно свободно време в което да задоволявам всички мои мечти.
Дори да ви звучи малко популистко, аз искам това което всеки един човек иска. Всеки мечтае, всеки се стреми към нещо, някой, някъде.
Някой е казал, че животът е времето в което гоним мечтите си. Оттук идва и въпроса: мечтите ли са стимула за живот на индивида? Дали? Ако няма мечти то какъв е тогава живота, за какво пребиваваме на този свят?
Какъв е импулса? Разсъждавам доста над този въпрос. Един човек някога ми каза “Спри да мислиш и си живей живота”. ОК. Дори и така да е, какво ще спечелиш. Ще бъдеш импусливен, ще хвашаш всяка възможност и ще правиш това което ситуацията изисква от теб. Може би така е по-добре. Но до кога? Докато не спреш за момент и не осъзнаеш всичко онова което си изживял в този “сън”. Дори и в този сън ние подсъзнателно търсим отговора.
За мен отговора е някъде там, и съм сигурен, че някой ден ще я срещна. Прекрасна, ослепителна и проницателна.
Не знам коя си и къде си. Ще те намеря! Дали?